Да си представим, че сутрин вместо да седим в задръстване, се

Да си представим, че заран вместо да седим в запушване, се качваме на кабинков въжен превоз, който гладко се откъсва от станцията и се понася над покривите на града.

В Ла Пас утрото стартира точно по този начин. Вместо да се озовем в запушване, просто избираме една от многото цветни линии и политаме над града. Под нас оживяват пъстри пазари, тесни улички и дворове, а надалеч напред се извисяват снежните върхове на Андите. Въздухът е по-свеж, в сравнение с земята, и за няколко мига забравяме, че в действителност пътуваме към работа или за среща с другар.

Това е Mi Teleférico - гордостта на Боливия. Мрежата държи два международни върха - най-дългата и най-високата градска лифтова система - и продължава да пораства, с проекти скоро да обслужва над 300 000 души на ден.

Системата има над 30 километра линии, 10 разнообразни маршрута, свързани като цветна паяжина, и 26 станции, които сплотяват Ла Пас (3600 метра) и Ел Алто (4000 метра). Кабинките тръгват на всеки 12 секунди, а единствено за 10-15 минути изминават дистанции, за които преди са били нужни часове с кола.

В кабинката е безшумно - едвам 59 децибела, колкото приятен разговор и усещаме напълно лекото клатене, докато лифтът се движи със скорост съвсем 19 км/ч.

Някои от кабинките даже имат Wi-Fi и слънчеви панели, които зареждат осветлението и механизмите на вратите. В рамките на деня над 200 000 души споделят това въздушно пътешестване. През рекорден ден броят е стигал даже до 318 500 пасажери.


Тази система не е просто комфортна - тя е и зелена. Всяка година Mi Teleférico икономисва около три милиона литра гориво и предотвратява отделянето на близо 8 000 тона въглеродни излъчвания. Това е малко знамение, изключително за град, който до преди десетина години беше запъхтян от коли, микробуси и остарели рейсове, пълзящи по стръмните улици.


Най-хубавото е, че всяка линия предлага своя неповторима панорама. Червената линия да вземем за пример ви издига над каньона, където целият град наподобява като дребно знамение от тухли и керемиди. Синята линия разкрива гледка към заснежения връх Илимани - същински знак на Боливия, който в явен ден наподобява толкоз близо, че съвсем можете да го докоснем. Зелената линия минава над оживени пазари и квартали, където се смесват ароматите на улична храна и звуците на градския темп.


Mi Teleférico не е просто превоз - той е обществен мост. В кабинката могат да се окажат дружно продавачка от Ел Алто, студент от Ла Пас и екскурзиант с фотоапарат, подготвен за съвършения кадър (като нас). Всички споделят едно пътешестване, една панорама, един миг на мира надалеч от шума на улиците.


Първата линия е открита през 2014 година, само че планът е премислян още от 60-те години. Днес мрежата продължава да се уголемява, а задачата е скоро да обслужва над 300 000 души на ден. Освен че икономисва време и понижава замърсяването, Mi Teleférico се е трансформирала в знак на модерността в град, където традицията е надълбоко вкоренена.

Ски на 5421 метра - историята на курорта в Боливия, който изчезна

Чакалтая към този момент не съществува

Ако в миналото попаднете в Ла Пас, отделете най-малко половин ден да се качите на няколко разнообразни линии. Най-добрите гледки ще ви изненадат - от висините на Ел Алто, където облаците са съвсем на нивото на очите, до залезите, които обагрят Андите в златно и розово. Пътуването с лифт тук не е просто метод да стигнем от точка А до точка Б. Това е малко премеждие, което ми кара да забележим града и планините по нов, магичен метод.